КОЧА̀Н1 м. 1. Продълговат царевичен плод с твърда целулозна сърцевина и разположени надлъжно по нея нагъсто зърна. Седеше край вратата и мълчаливо ръфаше кочан варена царевица. П. Вежинов, ЗНН, 171.
2. Това, което остава, като се оронят зърната на плода. Той взе една малка, запушена с царевичен кочан стомна. Д. Кисьов, Щ, 461. То не беше хляб, а смес от сламки, кочани от царевица и разни боклуци. Ст. Марков, ДБ, 91.
3. Средната твърда и хрупкава част на зелка, маруля и под., която е продължение на стъблото. Между рововете тук-там още личаха градински лехи с изсъхнали доматени стъбла и разпарцаливени кочани от зелки. П. Славински, ПЩ, 423. Те [зайците] лежат сега по-нататък, близко до градините, защото има останала зелева шума и кочани. Й. Радичков, В, 174.
4. Изобщо хрупкав плод като земна ябълка или гулия или дебело тревисто стебло на царевица, слънчоглед и под. (Ст. Младенов, БТР).
5. Прен. Остар. и диал. Най-долната част на брадата. Изкуството да потъва някой във водата иска голямо снабавяне въздух в духалото. Това снабавяне като стане, човек са изправя на крака, обляга кочана на гърдите си, сдървява сичката снага и са спуща. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 25. В Африка живеят готентоти, които имат остро издадени бузи и твърде остра брада (кочан). Ив. Богоров, ВГД (превод), 278.
◊ Правя се на врял кочан. Диал. Преструвам се, че нищо не разбирам. Ставам <на> кочан. Разг. За крайник — вдървен и неподвижен съм от студ. — Къде си се бавило, бре момче? — поклати глава Банчо Кладенчаря, като захлупи с шепите си дланите на Кирил. — На кочан са станали ръцете ти, бре, как си премръзнал! Т. Харманджиев, KB, 449.— Премръзнаха ми краката, брей! .. — Мен пък ръцете питаш ли ме какви са? — кочани! — подзе човекът с европейския балтон. Т. Влайков, Съч. III, 15.
КОЧА̀Н2 м. 1. Снопче от подвързани като тетрадка или бележник определен брой разписки, билети и под. Кондукторът брои с наплюнчен пръст кочан билети. Ст. Сивриев, ЗСБ, 14. Има канцелария, телефон, книга за пристигналите и заминалите, кочан с квитанции, печат. К. Калчев, ДНГ, 12. — Виждаш ли този кочан? .. Той размахваше насреща ми мръсно, измачкано тесте хартия. К. Калчев, ДНГ, 58.
2. Прен. Стесн. Остатък от такова снопче, след като се откъснат листовете. Даваме, .., късаме безплатни билети, късаме, докато се озъбят голи кочани, а в касата се не вижда ни парица. Чудомир, Избр. пр, 81.