КОЧА̀НЧЕ1 ср. Умал. от кочан1. Алтъпармаков нареди консервният комбинат да не дава повече нито кочанче на завода. Тонич, ББК, 11. По лицето му, .., с тънки като гайтан мустачета над свежата устна и с малко черно кочанче на брадата, играеше нескриваемо безпокойство. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 54.
КОЧА̀НЧЕ2 ср. Умал. от кочан2. Започна месецът на чистотата. .. Като плюя [по тротоара], вече се оглеждам. Добре, че не всеки милиционер носи със себе си кочанче за глоби. ВН, 1958, бр. 2054, 4.