KО̀ЧEK, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Помещение за домашни животни. Хаджи Генчо обича да гради къщи и сякакви кочеци и сенници. Л. Каравелов, Съч. II, 18. А зад нея, по дългия двор са наредени като коловете на ливадата сякакви кочеци, кочини, оборе, амбаре, даже и фурна. Л. Каравелов, Съч. II, 19.