КО̀ЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до коч; кочев, кочи2. Стъклото, .. кога са натръка с вълна или с коприна, електрисва са стъклено; но то приема клето електрисване, ако са натръка с кочешка кожа. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 20. —Какво говоря и какво мисля — това не е твоя работа казала физиономията и очите ѝ добиле кочешко изражение. Л. Каравелов, Съч. VIII, 98.