КО̀ЧИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Котешки.
◊ Коча билка; коче биле. Диал. Котешка билка, котешко биле, дилянка, валериан. Покрай плетовете, дуварите и пътищата, в градините и в селата расте един бурен, който има височина около 1/2 метър, който се казва „коча билка“. СбНУ VI, 100.
> Коча душа. Диал. Здрав, жилав човек, който се бори дълго със смъртта, не умира лесно. Кочи вятър ме вее. Диал. Иска ми се да се женя. Кочи нокти драскат по сърцето ми. Диал. Изпитвам душевна мъка, скръб.
КО̀ЧИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до коч; кочев, кочешки. Кочи рога.