КОЧИДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Кочияш. После пладне се приготви садрезамот и се качи во една позлатена кочия со четири кони, а чибукчията се качи кай кочиджията и търгна. Нар. прик., СбНУ XIX, 46
