КОЧЍЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от кочия. Трети сив соколчец свой майци играе / и се майци моли: — „Пусни и мен, мале, / .., след царя на лова, / лова да ти фана царювата щерка, / царювата щерка йов злата кочийка.“ Нар. пес., СбВСтТ, 16. Той ми рече: — „Верна слуга, / я си слезни от кочийка, /та ми подай студена вода.“ Нар. пес., СбАИ, 23.