КОЧЍЧКА1 ж. Диал. 1. Кокиче (Вл. Георгиев и др., БЕР).

2. Зюмбюл. Който желае да накити една гиздава китка, той не тряба да са ограничава само със своята градинка и с нейните лалета, патета, .., защото .. растат кочички, бузчичек, .. защото .. в гръцките градини съществува садеф и крокон, в италианските бял крем и шибой. Знан., 1875, бр. 6, 94.

— От тур. kar-çiçegi.

КОЧЍЧКА2 ж. Диал. 1. Костилка. Из всяко от тези яйчица [на осата] в разстояние най-малко на 14 дена се излупва по една червеникава ларвичка .. с жълтеникава главичка и 20 крака; тази се забожда веднага в младия плод, за да се храни от меката му още костилка (кочичка). Гр., 1906, бр. 13-14, 193.

2. Вид бяло копче за риза (Вл. Георгиев и др., БЕР).


Източник: Речник на българския език (онлайн)