КОЧИЯ̀Ш м. Лице, което кара каляска, файтон и под. — Ще ми трябват коне за моя файтон, който очаквам да пристигне тия дни от Виена .. За файтона трябваше и кочияш. Ем. Станев, ТЦ, 8-9. В подножието на една стръмнина кочияшът спря ландото, скочи от капрата, отвори една от вратичките. Д. Талев, ГЧ, 173. На улицата, до самия плочник, чакаше красив затворен файтон; кочияш в ливрея с акселбанти дремеше на капрата. Ст. Дичев, ЗС II, 763.
— От унг. kocsis.