КОЧИЯ̀ШИН, мн. кочия̀ши, м. Простонар. Кочияш. Той заповяда на слугите да кажат на кочияшина да впрегне no-скоро колесницата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 171. Той довел със себе и девойка гръкиня, която била обязана да му вари каве. Тая девойка са омъжила за неговия кочияшин и отвориле в Лондон първото кавене. Знан., 1875, бр. 11, 173.