КОША̀РА ж. 1. Място в селския двор, полето или планината, заградено с плет и понякога покрито с навес, за подслоняване на добитък, обикн. овце; овчарник, агъл, егрек, бачия. — Та това парче земя нива ли е? Ако направя кошара за овцете, няма да остане място къде човек да се обърне. К. Петканов, СВ, 17. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. А. Каралийчев, НЗ, 219. Мъркаше котката в огнището, блееха овцете в кошарата, мучаха воловете в обора, врещяха козите.. К. Калчев, ПИЖ, 176. Отиде Стоян, отиде, / в гората, на кошарите, / та влезна в егрек големи, та фана овен караджа, / караджа овен яладока, / та се гостето погости. Нар. пес., СбНУ XLIV, 160. Господ дава, ама в кошара не вкарва. Погов.
2. Разг. Количеството овце или добитък, което се помещава в такова място. Дане бане отговаря: / „Дал ми господ, та си имам / три челиня сос кошаре, / три оборе сиво стадо, / .., / три кошаре сиви юнци.“ Нар. пес., СбАИ, 91.
3. Специално обширно детско креватче с прегради от всички страни, в което детето си играе през деня, докато проходи. Последната мисъл, която ме осенява преди да заспя, е мисълта, че е време да изхвърля кошарата на моя син и да му купя креват — голям, металически, като за възрастен. Др. Асенов, СВ, 11.
4. Диал. Помещение от плет като колиба за живеене. Той живееше в едно затънтено, планинско, от няколко кошари селце. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Коа ке дойдеш на вечера, / да уготвам, море, вечеричка, / вечеричка, Ильо, за дваичка, / да постелам, море, кошарата, / кошарата, Ильо, сал за двата? Нар. пес., СбНУ X, 45. Але до стените бяха изградени дръвяни кошари, гръците ги подпалиха. Е. Мутева, РБД (превод), 149-150.
5. Диал. Обреден хляб с шарки като кошара с овце (Н. Геров, РБЯ).
◊ Вкарвам / вкарам (докарвам / докарам, пускам (пущам) / пусна) вълка в кошарата. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки, си причинявам някаква щета, пакост, напакостявам на себе си или на тези, които са около мен. — Аз съм си виновен, Мито .. сам вкарах вълка в кошарата. Г. Белев, ПЕМ, 54. — По пътя другарите срещнали камиона и го обстрелвали. Имало и убити, и ранени, но колко и кои — още не знаем .. Това е грешка. С това ще докараме вълка в кошарата. X. Русев, ПС, 125. „Баща имаш, кому го остави? Сестра имаш невръстна, защо не я закрили? А твоя град и народа защо ги оставяш на лоши и лениви пастири, които ще пуснат вълците в кошарата?“ Ст. Загорчинов, ДП, 208. За вълка говорим (приказваме) и (а) вълка (той) в кошарата. Разг.; За вълка хоратим и (а) вълка (той) в кошарата. Диал. Употребява се, когато неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори. Пред дюкянчето се изправи едрата фигура на средна порода мъж, .. Като го зърна, майсторът весело подхвърли: — За вълка говорим — вълкът в кошарата. Д. Спространов, С, 66. — Бре Чаплек, — възкликна отецът — ние тъкмо за вълка говорехме, а той бил в кошарата... Що щеш по туй време, не си ли на мелницата? Ц. Лачева, СА, 31. — Как доде изведнъж. За вълка приказвахме и вълкът в кошарата. Й. Йовков, 04, 104. Като стадо в кошара натъпкани. Разг. Много натъпкани, наблъскани.