КО̀ШЕР1 м. 1. Дъсчена или изплетена от пръчки и измазана с пръст къщичка за отглеждане на пчели. Ерусалем Захаров се разходи из двора, отиде към навеса, под който бяха поставени кошерите му, и приседна до тях. От кошерите излизаше тихото бръмчене на пчелите. Д. Ангелов, ЖС, 137. Под салкъмите имаше три островърхи пчелни кошера. Д. Марчевски, ДВ, 150. Дава си Стоян, дава си / козите сас козарете, / .., / челиньо сас кошерете / и вратното железо, / .. — / не може да се одлъжи! Нар. пес., СбНУ XLIV, 241. „Отвори челин кошере, нагреби медни медове, / гостето да си посрещнем!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 203.
2. Семейство от пчели, които живеят в една такава къщичка; рой. Пчеларите разтурили сто кошери пчели, напълнили петдесет делви мед. К. Петканов, X, 5. Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък. Ал. Спасов, С, 42. Листака се трупа, / гората ечи, / във стара хралупа / див кошер бръмчи. Т. Харманджиев, П, 40.
3. Прен. Разг. Шумно, обикн. разгневено или развълнувано множество. По улиците — кошер деца, боси, .., келяви, просят или предлагат вестници и кибрит. Ал. Гетман, ВС, 357. Събрание. Гъмжи салонът — кошер! Ас. Босев, СЦС, 33.
◊ Въртя се като пчела около кошер. Диал. Стремя се постоянно към нещо, от което имам облаги.
КО̀ШЕР2 м. Диал. Кош (в З знач.). Богдан не участвуваше в разговора, седеше на стъпалото под воденичния кошер и мислеше за семейството си. К. Петканов, X, 206. Забравиха [Куна и Дочка] развързването на снопите и вършачката нададе гладен вой. Нейко им се развика: — Стига сте зяпали! По-скоро хвърляйте снопи! Ако се кача горе и двете ще ви хвърля в кошера! К. Петканов, МЗК, 77.