КОШЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кош; кошче, кошченце, коше1. През отворената врата Нинка зърна как майка и похлупи петлето под едно кошле. Ст. Даскалов, БП, 155. Разшетаха се двамата в дюкяна. Сипаха газ в ламаринена тулумба, .., туриха дървени въглища в едно плетено кошле. Г. Манов, КД, 42. — Видиш ли, това ни е всичката реколта — рече леля и кимна към трите кошлета с мамули. Н. Тихолов, ДКД, 51.