КРАВА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. 1. Вито умесен обреден или празничен хляб като пръстен с дупка в средата. Мама принася в саханче парченца от кървавицата, .., нарежда наоколо тънки порязаничета от коледния кравай. Т. Влайков, Пр I, 241. Идат празници, иде Коледа, ще се правят краваи, милини, добро брашно ще трябва. Й. Йовков, ЖС, 152. Жените се спират при симидчията, някоя купува кравай, друга погледва към училището. П. Тодоров, Събр. пр II, 365. — „Либе ле, либе Милице, / .., / заврати бели ръкаве, / омеси бели кравае.“ Нар. пес., СбВСтТ, 949. — Я станете, та си вижте, / какви са ни гости дошле, / гости дошле колежданци, / да ги дарим добра дарба, / добра дарба, привит кравай. Нар. пес., СбНУ VI, 5.
2. Обикн. в съчет. на кравай — в кръг. Те [търговците] свиват на кравай кервана, запалват по средата му буйни огньове с вършини и сухари, донесени от гората. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Кучетата, . ., вървят на ситен тръст, с вирната и завъртяна на кравай опашка. Й. Йовков, АМГ, 25. Кучето .. си спеше съвсем спокойно и невъзмутимо, както се беше свило на кравай. А. Гуляшки, ДМС, 181. Удари [Слав] яростно полицая в лицето .., ритна го .. и полицаят се сви на кравай. Д. Фучеджиев, Р, 95.
◊ Кравай на ръка. Диал. За човек, който казва, че бърза. Не куму кравай, а куми. Диал. Ирон. Казва се на този, който чака да донесат другиму да яде, та да яде и той. Свивам се / свия се на кравай. Разг. Живея в недоимък, бедно или крайно скромно; зле съм материално. Кога ще започнеш да печелиш и ти, та да не се свиваме на кравай, а да заживеем и ние като хората. Търся на трън кравай. Разг. Ирон. Искам да получа нещо оттам, дето това е невъзможно; върша нещо безсмислено. Ще ми дохождаш с кравай. Диал. Ще те науча на нещо, ще ти стана учител, майстор в нещо.