КРАВА̀ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кравай; колаче. На неговата пръчка вече са завтикнати две кравайчета, че то е ходило нейде да суруква. Т. Влайков, Пр I, 250. Продаваха се на разни места хлябове, баници, кравайчета, сладкиши, .. и всякакви неща за ядене и пиене. Д. Талев, ПК, 305. — Ха, Магдалинке, събирай и ти, че като смелем житото, майка ти ще ти направи бяло кравайче. Ама земай само пълничките класчета. Ст. Марков, ДБ, 368. Тя отмина напред, примамена от вика на един геврекчия.— Пресни гевречета, екстра кравайчета! Г. Мишев, ЕП, 8. Коледарче коледвало, / за кравайче погледвало. Нар. пес., СбВСтТ, 6. — Ей така! — изтичва Румянка и по напрашената ламарина на спряната до тротоара лека кола нашарва с пръстчето си няколко кравайчета и чертички. Тарас, ТМ, 10.