KPABА̀P, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което отглежда крави. Един сезон дори отиде кравар в стопанството, но там работата не му хареса, . ., а и доенето бе уморително. Й. Радичков, СР, 94. На първата страница Борчо видя дълго заглавие, написано с черни букви, и портретите на трима млади кравари, дали дума тая година да го настигнат. Н. Нинов, ЕШО, 48. Последна отвързваха най-младата майка .. Едва след минутка тя се раздвижваше и тръгваше бавно след стадото, подкарвана от добродушното „хайде“ на краваря. Цв. Ангелов, ЧД, 221.


Източник: Речник на българския език (онлайн)