КРАВА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кравар. — С голяма мъка пращат децата си на училище, та те ли? — „Как? — казват. — Защо им е това училище на нашите козарчета и краварчета?“ Б. Несторов, СР, 146. Чуват се гърлени подвиквания — малките краварчета се мъчат да подражават на мъжете. П. Незнакомов, БЧ, 143.