КРА̀ВИЦА ж. Умал. от крава; кравичка. Купи чичо Богдан турската нива, .. той направи и други борчове и най-накрая още първата неделя след покупката принуди се да продаде едничката си кравица, която му беше за дамазлък. Хр. Максимов, СбЗР, 22. — Бреей, какви младоци се навъдиха. За кооперативното милеят повече, отколкото ние по-рано за сиромашките си кравици и телета.. Кр. Григоров, ОНУ, 169. Добри гласи ти носиме, [господине] / от оздоле Овчо поле: / .., / кравици се изтелили, / се кравици белобоки. Нар. пес., СбНУ III, 23.
◊ Божа кравица1. Малко твърдокрило насекомо с червени горни крилца, по които има черни точици; калинка, калинка-малинка, богородичка. Coccinella Septem Punctata.
> Божа кравица2. Разг. Тих, кротък, безобиден човек. — Докле сме пък слаби, ще хитруваме, ще хитруваме и ще се правим на божи кравици. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 258. — Откъде ти са откарани конете, бай Лазаре? — От лозе, много добре знаеш, не се прави на божа кравица — каза Лазар Матонов. Т. Харманджиев, Р, 177.