КРАГУ̀Й м. Диал. Сокол. Два каргуя два брата, / що високо летаха, / на далеко гледаха, / крилята им вързане, с два зелени гайтана, / с три цървени ремене. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 218.
— Друга форма: каргу̀й.
