КРАГУЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Β средновековна България — лице, което е дресирало соколи и е придружавало царя, когато отивал на лов; соколар, соколджия, соколник. После на поляната нахълтва една шумна тълпа: ловджийската прислуга на царя: крагуяри със соколи на рамене, песяци. Ив. Вазов, Съч. XX, 139. В това време соколът, който дремеше сгушен върху ръката на крагуяря, разкри очите си и като размаха няколко пъти криле, изграка пронизително. Ст. Загорчинов, ДП, 299.