КРАДА̀, -ѐш, мин. св. кра̀дох, прич. мин. св. деят. крал, несв., прех. 1. Присвоявам незаконно нещо чуждо без знанието или съгласието на притежателя му. Той напусна работата си, започна да пие.. Най-сетне посегна на чуждото, започна да краде. Й. Йовков, Ж 1945, 197. Селските люде крадяха от бейското гумно овършано жито и слама и ги криеха някъде зад къщата по дупки и скривалища. Д. Талев, ПК, 381. Например при игра на карти можеш да видиш нечестния (как краде или подправя картите), лъжеца, завистливия, алчния и пр. Д. Калфов, Избр. разк., 216. Бакалите наистина бяха скръндзи, въпреки че някога имаха бакалница и крадяха на поразия. Ст. Стратиев, СВМ, 60. — Чужди пчели дохождат и ми крадат меда. От отзарана клеча пред тръвните и ги гледам. Й. Йовков, ЧКГ, 35. Не повреждай имота на другите нито своят, не кради; не скривай найдено нещо. Д. Манчев, НН (превод), 34. ● Нар.-поет. Кражба крада. Не сяда Тодор да шие, / ами ми стана млад Тодор, / ами ми стана, отиде, / отиде кражба да краде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 125. // Имам наклонност към това действие и навик да го върша. Той краде и всички се пазят от него.
2. Прен. Вземам тайно мома от родителите ѝ, насила или с нейно съгласие, за да се оженя за нея; отвличам. — Ходили да крадат мома за свой приятел, другарке. Пък сега за тия работи вече пращали в затвора. Л. Александрова, ИЕЩ, 199. Темно, брате, темно, ете, / като в катраница, / нито месечника свети, / ни ясна Звездица! / Куче лае у полето, / ma си глава кине — / ергени ли мома крадат, / или някой гине? Елин Пелин, Съч. V, 128. // Отвеждам насилствено някого някъде. Явиха се хайдути да крадат децата на богатите българи и да ги влекат в горите за богат откуп. Ц. Гинчев, ГК, 351.
3. Прен. Непрех. и прех. Обикн. с предл. от . Отделям от определеното и необходимо за нещо време, за да извърша нещо друго. Ние крадем от малкото си свободно време и скитаме из улиците. Н. Фурнаджиев, МП, 53. — Ето ги младите! Те крадат от мимолетния си детски сън, за да лепят афиши, за да пръскат бюлетини и позиви. Г. Карасловов, Избр. съч. I, 129. Денонощният труд бе изворът на еснафското благосъстояние. За да увеличи работното си време, занаятчията крадеше от съня и от почивката си, лишаваше се от личен живот. Ив. Хаджийски, БДДНН I, 172. — Прости, отче, че от сладкото безмълвие крадя времето ти като същински тат, който обсебя скрито съкровище — започна Теодосий с виновен и понизен глас. Ст. Загорчинов, ДП, 223.
4. Прен. Диал. Тайно се любя с един или повече души; мърсувам (Н. Геров, РБЯ). крада се страд. — Ех, да пипнем някой от тия апаши, че да види как се краде човешкият труд! Сп. Кралевски, ВО, 95. краде се безл. от крада (в 1 и 3 знач.). До ушите ѝ стигаха слухове, .., че се краде от кооперативните хамбари, че се източват кооперативните бурета ракия. Н. Каралиева, Н, 142.
◊ Крада берекет. Диал. Според народния обичай означава, че когато някой на определен ден в определен час тайно вземе нещо от стопанството на някого, ще го лиши от плодородие и имане. Докато още не е узрял класът, дошла в призори да краде берекетя от братовата си нива за своята. П. Тодоров, И I, 89. Крадоха ме на два файтона. Разг. Подигр. 1. Имах много кандидати (за стара мома, която се хвали, че е била искана за жена от мнозина). 2. Много бях желан, искан някъде.