КРА̀ДЛА ж. Жена, която върши кражби, която краде. Хванаха крадлата на изхода на магазина с откраднатите продукти. ● Той [Христака] взе да споменава кравите си по имена. „Млекарката — казваше — яде всичко, .. Сивушка много обича чуждото — крадла!“ Ил. Волен, MДС, 186. Те [враните] са ужасни крадли, знам го от баснята на Кралов — и насочвам пушката. Сл. Македонски, ЕЗС, 29.