КРАДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има навик, склонност да краде. И най-злото куче се смиряваше пред погледа му и лягаше в краката му, та овчарите думаха: „Добре, че не си роден крадлив, Маноле“. А. Дончев, ВР, 21. Един ден всички видяха на баира крадливата лисица. Й. Радичков, В, 138. През тия години в цялата страна върлуваше разбойничество и конекрадство. Корумпираната власт, сама крадлива, не се стараеше да ги обуздае. Д. Казасов, ВП, 82. Крадливо дете трябува да се накаже да повърне откраденото нещо. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 192. Дори къщата с изкуство / грабяха слуги крадливи? Ив. Вазов, Съч. IV, 128.
2. Който е като на крадец — тих, спотаен, приглушен. Външната врата се отвори, чуха се крадливи стъпки. Милчо се завръщаше. А. Михайлов, ДП, 100. — Виждам, виждам— завика вече в изступление човекът, — светлина виждам. Ти ли тропаше преди малко? — попита той изведнъж с друг глас; особен, крадлив. Ст. Загорчинов, ДП, 213. // Обикн. за поглед — таен и бърз; скришен, потаен. Кекавмен направи две крачки встрани, подметките му изтракаха на мраморния под и той успя да хвърли крадлив поглед към вратата. А. Дончев, СВС, 47. Работниците обядваха на двора, .. През това време Божикин, . ., седеше полуприкрит зад една група работници и мяташе към Емил Станев бегли, крадливи погледи. Д. Ангелов, ЖС, 104. Срещите им [на Руска и Крум] зачестиха. ... и най-после тя се реши да иде в квартирата му. Тия крадливи посещения продължиха до май. X. Русев, ПЗ, 21.