КРЪКЛЍГИ мн., ед. (рядко) кръклѝга ж. Диал. Ножици за стригане на овце и кози. Ако из чувалите на другите овчаре са търкаляха: .., кръклиги, шила и разни други потребности, в чувала на Кондя лежаха: картунки за барут, .., паласки. З. Стоянов, ЗБВ I, 46-47. Имаше ведра, чебъри, кръклиги, овчарски геги, чанти, .., седла с широки железни стремена. Й. Йовков, Разк. II, 30.

— От тур. kirkligi.


Източник: Речник на българския език (онлайн)