КРЪ̀НДА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Къса, въздебела част от дърво; чукан (Т. Панчев, РБЯд).
2. Дънер, пън (Ст. Младенов, БТР).
3. Прен. Грубо. Тъп, глупав, невъзприемчив човек; дръвник (Т. Панчев, РБЯд).
