КРЪ̀НКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Настоятелно искам нещо от някого. — И моят син, Ангеле, на времето ми се молеше да го проводя в Букурещ, ама аз, нали ме дърпаше късият — не можах. Пък и да ти кажа ли, не го чух хубаво какво ме крънкаше. Нали съм с едно ухо. А. Каралийчев, НЗ, 178. Цял ден щяха да го крънкат за ракията.. Ст. Марков, ДБ, 20.
2. Мърморя, хленча (Вл. Георгиев и др., БЕР). крънкам се страд.