КРЪПЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кърпа; малка кърпа, кърпичка, кръпче. Насадила цвеке карамфело, / навезла му тънено кошульо, / нашила му това ситно кръпле. Нар. пес., СбНУ XLIV, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)