КРЪПЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кърпа, малка кръпа; кърпичка, кръпле. Я си бръкни у свилни джебове, / та извади това бело кръпче, / превържи си твои черни очи. Нар. пес., СбНУ XLIX, 14. Ти кога минеш покрай нас, / отпущай кръпче надоле, / да ти не гледам лицето, / че ми се стопи сърцето. Нар. пес., СбВСтТ, 570. Лена лен сеяла, /.., / да направиш, Лено, / ленени кошули, / ленени кръпчета. Нар. пес., СбНУ XL, 398.