КРЪСТА̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Квадрат. Ηий за реч квадрат имаме кръстаче и кръстак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12.
КРЪСТА̀К2, мн. няма, м. Диал. Моминска прическа от кръстосани две плитки отзад на тила.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.