КРЪСТА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има форма, вид на кръст; кръстовиден. Блестеше весело и кръстатия орден от емайл златообкован с алената си александровска лента. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. Върху циментовата настилка, на известно разстояние от линията, бяха наредени десетина кръстати въртележки като тия, които поставят пред входа на някоя градина, за да не влизат животни, а хората да минават един по един. Ал. Бабек, МЕ, 103. Видин е град със забележителни архитектурни паметници: старата крепост „Бабини Видини кули“, джамията на Пазвантоглу, кръстатата казарма. ОФ, 1961, бр. 5147, 2. И мълком от звезда кръстата, / огряла вечните земи, / ще слезне странна красотата / u в твойта кръв ще прошуми. Т. Траянов, Съч. III, 154.
2. Диал. Който е с кръст, има кръст (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. и диал. Който има четвъртита, квадратна форма; квадратен, четвъртит. Виждам в трескавия бяг на дните / как с мрежата на скелята висока и кръстата / работници незнайни, зидайки стените, / ловяха висота и блясък от зората. А. Муратов, ХД, 128. Цръквите се градят повечето длъгнести, но някой път и кръстати или околчести. Д. Манчев, НН (превод), 137. Онзи ден, когато беше дошла [сестрата на Васил], очите ѝ останаха в кръстатите месали. К. Петканов, ДЧ, 41. Кръстата черга.
4. Остар. и диал. Който е с еднаква дължина, ширина и височина, с форма на куб. Като се избере постоянното място за чарниците (..), на това място още през юлия или августа и по-рано приготвюват трапчетата кръстати, един аршин дълбоки и толкова широки. 3. Княжески, ПРШ (превод), 22.
5. Прен. За човек или животно — който е много дебел и нисък; квадратен, четвъртит. Ще почне [кравата] да преживя — пък хълбоците ѝ от двете страни така се надули, като че ще се спукат, станала е кръстата. И. Волен, МДС, 210.
6. Диал. За дърво — кичесто, клонесто, с разперени встрани клони. А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи. Й. Йовков, СЛ, 145. Черните му, живи, ястребови очи шареха в кръстатите клони и се впиваха в пролуките между листата. Г. Караславов, СИ, 20. В усоя прохладна, под бука кръстата / на шумата горска под тъжната песен, / .. / стоях аз в мечтания сладки унесен. К. Христов, ПВ, 47. Стоян на орли говори: / „Два орли, два мили брата! /. . / Знайте ли моите дворове? / Там има дръво кръстато.“ Нар. пес., СбБрМ, 115.
◊ Кръстата крава. Диал. Стелна крава. Кръстат бод. Вид везба, при която два полегати бода са ушити кръстосано един спрямо друг. Кръстат орел; кръстата орлица. Диал. Царски орел; зайчар. Среди гора дръво яворово, / у дръвото гнездо на орлица, / у гнездото пилци слабокрилци, / а над ни се вие кръстата орлица / да извади пилци слабокрилци. Нар. пес., СбНУ XL, 384. Ако можеше тъй някак / аз да бъда птица, / бих поискала да стана / кръстата орлица! Чичо Стоян, ЧК, 23.