КРЪСТА̀ТО нареч. 1. На кръст, във форма на кръст; кръстосано. Изтегли [Невяна Брусева] някаква кутия за пури, вързана кръстато с конец, и я сложи на масата. Д. Калфов, Избр. разк., 78.
2. С кръстосани крака. А вечер, седнал кръстато на постлания си с котленски губер миндер и провисил седефена броеница в лявата си ръка, Хаджията поучаваше Шабленеца. А. Гуляшки, СВ, 255. Стаята беше задимена и пълна с люде. Край отсрещната стена седеше кръстато Гоце Делчев и гледаше овчаря със засмени очи. Д. Талев, СК, 120. Стар, гъст асмалък пазеше от жега правоверните, седнали кръстато, по чорапи или изтегнати наземи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 127.