КРЪСТА̀ТОМ нареч. Диал. Кръстато. Каран седеше срещу нея кръстатом и разпалено разказваше пак някаква главоломна измислица. Й. Вълчев, СКН, 98. Шиперко седеше кръстатом в своя кът, разказваше неприлични и пренеприлични анекдоти, случки из практиката си на бивш пристав, скандални историйки. Т. Харманджиев, KB, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)