КРЪСТА̀ЧКА1 ж. 1. Приспособление от сковани на кръст дъсчици за затискане на туршия или сланина в каче. Много каци сирене са оставени без дървени кръстачки за притискане, в резултат на което горните пластове сирене са пожълтели и загнили. РД, 1950, бр. 167, 5. // Разш. Приспособление с форма на кръст, използвано за различни цели. Заяко допуши цигарата, взе дървената кръстачка, останала от плашилото и я поби на същото място в плета, до прелеза. Й. Радичков, СР, 125.
2. Приспособление от сковани на кръст дъсчици с отвор в средата за закрепване на елха. След това изправил елхичката на кръстачка, окичил я с вързанщи бели пуканки, с бонбонки и лъскави топчета. Г. Краев, Ч. 206.
3. Диал. Уред за опъване на прежда при навиването ѝ на чекрък. Баба Вела беше взела да намотава вълнена прежда на една кръстачка, за да се поизтегне, а Мата приседна да прегледа някоя дреха на Веско. Кр. Григоров, ПЧ, 62.
4. Диал. Уред за размотавате на прежда при намотаване на масури.
5. Горна, подвижна част на мотовилка. Стори ми една кръстачка на мотовилката. БД I, 100.
6. Само мн. Вид везба с бодове на кръст
КРЪСТА̀ЧКА2 ж. Диал. Квадратна, четвъртита кърпа за глава. Доста оди, доста води ситно оро! / .. / Бабите се, бабите се измория / кръстачки си, кръстачки си погубия / играеш, фръляеки по старците. Нар. пес., СбНУ XLV, 377.
КРЪСТА̀ЧКА3 ж. Диал. Девесил; кръстатка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.