КРЪСТЀ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кръст1 (обикн. във 2, З и 7 знач.); кръстче, кръстченце, кръстенце, кръстле1. И на кръщенето хариза на своето унуче ковано сребърно кръсте. Т. Влайков, Съч. II, 115. Няма ги неговите малки другарчета, които са носили „абенца“, „божегробски кръстета“ на шиите си. А. Каралийчев, С, 243. Над огъня се видяха далече птици, като куп темни дребни кръстета на огненото поле. Н. Бончев, ТБ (превод), 43. „Разваляй, Радо, седянка, / откачай, Радо, кръстета, / налупяй бела забрадка, / .., / че си е умрял млад Ристо.“ Нар. пес., СбВСтТ, 450.
КРЪСТЀ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кръст2; кръстче, кръстченце, кръстенце, кръстле2.