КРЪ̀СТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е на кръст1. Над кубето ѝ [на черквата] имаше едно старовремско желязно кръстче. Върху дясното кръстно рамо стоеше кацнала пъстра дървена птичка. А. Каралийчев, ПГ, 10. Влади стана, престъпи няколко крачки и ся спря до един гроб, който по кръстното изображение, що ся въздигаше над него, познаваше ся, че крий в него останки на християнско тяло. В. Друмев, НФ, Ш.
2. Който е свързан с кръст1 (в 1 знач.). И макар никой да не бе висял на кръст, ала си спомняха как като деца бяха увисвали на някой клон, за да търсят птичи гнезда. Така по себе си разбираха мъката от жажда и от кръстното мъчение. Ст. Загорчинов, ДП, 73. Божественият наш учител пострада и претърпя мъки и кръстна смърт — за спасението на целия род человеческий. ПСп, 1876, кн. 11—12, 23. Сега щяха да изнесат разпятието, за да обходят с него църквата .. Явили се бяха пред свещениците стари хора от града и молеха, вместо около църквата, да се направи кръстното шествие из улиците. Г. Райчев, Избр. съч. II, 61. На моя гроб ти сълзи няма да пролееш; / далеч от теб ще бъде той, о, майко мила! / Плахлива знам, ти няма, няма да посмееш / да идеш там, да видиш, кръстната могила. Ц. Церковски, Съч. I, 246.
3. Който представя кръст1 (в 4 и 5 знач.). Свещеникът сгъна патрахиля, целуна кръстната сърмена нашивка и майката привърза да му поднесе стол. П. Тодоров, И II, 120. Наведен, за да прикрия кръстния знак, (защото се срамувах, че се моля!) и аз чета молитвата, без да се замислям в смисъла на думите. М. Кремен, Б, 36. Той бързо приближи, попипа с ръка тъмното, излъскано от годините дърво, опита се да направи кръстния знак, но се спря. Ст. Дичев, ЗС I, 262. И той вдигна десницата и направи три пъти кръстно знамение, бавно и подчертано, като шепнеше молитви. Ст. Загорчинов, ДП, 52. Най-много богомилите ненавиждаха и мразеха кръста и кръстното знамение и никак не можаха да разберат, че е християнско дело да почиташ онова орудие, което е послужило за безчестие и смърт на Исуса Христа. Р. Каролев, УБЧИ, 117.
4. Остар. и диал. Християнски. Авторът [на статията], между другото, като бълнува за едно кръстно общество против османското царство казва, че Англия не е отговорна за кръвта, която са пролива по планините. НБ, 1876, бр. 26, 103.
5. Остар. Книж. Кръщелен; кръстителен, кръстителски. Избраният и изпратеният ученик трябва непременно да се снабдява с тия: а) Кръстно свидетелство, дадено от настоятелството на черковата, дето са е кръстил. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Кръстно име.
6. Прен. Който е свързан с мъки, страдания, изпитания, който се отнася до кръст1 (в 6 знач.). Сръбската армия отстъпваше с жестоки боеве — стъпка по стъпка, спокойно, без паника, — но това отстъпване беше истински кръстен път: в най-люта зима сърбите трябваше да минават през албанските планини, да се изтеглят по море и да бъдат пренесени около Солун. К. Константинов, ППГ, 291-292. Народ, закърмен в битки тежки / и раснал в бури и беди, / .. / През блясъци и мрачни бездни / премина твоя кръстен път. А. Разцветников, С, 8.
◊ Кръстна неделя. Четвъртата неделя на поетите преди Великден у християните.
КРЪ̀СТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който се отнася до кръстопът; кръстопътен, кръстовищен. „Горда Стара планина!“ .. Защо горда? Навярно, защото е дала името на този полуостров, заел кръстно място в една от най-невралгичните точки на света. С. Северняк, ИРЕ, 351.
КРЪ̀СТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кръстя като прил. 1. Диал. Над който е извършен специален религиозен обред, който е осветен; светен. Кога някой види за пръв път някое малко дете, особито ако му се попули внимателно и втренчено, измийват детето с кръстена вода преди още да е заспало след вижданието му от човека. СбНУКШ, ч. III, 29.
2. Християнски. Има вяра кръстена. Н. Геров, РБЯ II, 423.