КРЪСТЀНЦЕ1, мн. -а, ср. Диал. Умал. от кръст1; кръстче1, кръстченце1, кръсте1, кръстле1. Кондо вижда как поставения от Мурад ага човек скита от нива на нива и бележи нещо на рабош. Той отдялва резчица след резчица, тук-таме кръстенце, тук-таме звездичка. Д. Немиров, Б, 118.
КРЪСТЀНЦЕ2, мн. -а, ср. Диал. Умал. от кръст2; кръстче2, кръстченце2, кръсте2, кръстле2.