КРЪСТЍЛНИЦА ж. 1. Купел за кръщаване. В долния градински кът се бяха събрали купчина жени. Те кръщаваха едно малко дете. Върху мек родопски покров бяха сложили кръстилницата с топлата вода, китка босилек, смин и стръкче здравец. А. Каралийчев, ПГ, 126. Частица от благословеното масло (елей) на три пъти сипва ся в кръстилницата кръстообразно. З. Петров и др., ЧБ (превод), 139-140.

2. Помещение, място в църква, където се кръщават деца. Притворът в старо време бил е назначен за трапеза, .. После бил е място за оглашените и каящите ся, и заради това в притвора е била устроена кръстилница. З. Петров и др., ЧБ (превод), 11. Тука му е мястото да спомянем за оня обичай, който уобще владее у нас, за да ся преносят малките деца от дома до черква на кръщавание и там, в студената черква или кръстилница, да ся разголват. Хр. Данов, Лет., 1869, 98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)