КРЪСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Църк. В християнската литература — епитет на Св. Йоан Предтеча, който е кръстил Исус Христос. Поп Стефан се отмести и се спря пред иконата на св. Иван Кръстителя. Й. Йовков, Ж 1945, 94. Тогази Исус като изцери мнозина пред тях от сякакви болести, проводи ги да кажат каквото са видели и чули. А след туй говори към присъствующите за Кръстителя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 123.
Отговаря свет Василия: / „Аз не мога да кръщавам, след мен иде свет Ивана, свет Ивана, Кръстителя — / той да кръсти млада бога.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 43.
2. Остар. Книж. Кръстник. Роднинството на кръстителя или кума към кръщеника си народът гледа и уважава повече от съще кръвно роднинство. СбНУКШ ч. II, 219. Аз се родих в тръстник; моят кръстител бе случаят, моята майка .. не повдига такива възпоминания! М, 1883, бр. 508, 2.
3. Прен. Остар. Книж. Човек, който посвещава някого в нещо; духовен ръководител, учител, наставник. — Комитетът ще се грижи още .. да увеличава броя на съзаклятниците, като всеки един от членовете му привлича и заклева нови, но се пази новозаклетите да не познават всички, а само своите кръстители. Н. Никифоров, ПВ, 21. Тук ясно вече долавям, че думата е за двамата светци [Кирил и Методий], за нашите кръстители. Т. Влайков, Пр I, 280. Най-после негово блаженство ся решава и .. служи тържествено в Българската на Фенер черкова, на 11 мая, празника на нашите кръстители, св. Кирила и Методия, и тогава ся прочете и актът, който провъзгласяваше· независимостта и самостоятелността на българската черкова. Д. Душанов, ИПХЧ, 273.