КРЪ̀СТНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кръстник. Ала добре поне, че на кръстниковия син успя да обясниш нещичко от себе си. Н. Никифоров, ПВ, 16. Според названието на баба Мария, кръстниковите деца не могат да се земат с кумецовите, ни внуците им се земат. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31. Зазорява ся; а в кръстниковата къща гюрултията още не мирясва. Ил. Блъсков. ПБ I, 55.
2. Като същ. Само мн. кръстникови. Семейството и дома на кръстник. Мама поиска да ме заведе у кръстникови на гости, да видели колко съм порасъл — нали те ме потопили в купела — имат право да се интересуват от мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 31. На Сиропуст през денят ходят по роднините си, у кръстникови, у братия по-големи, у сестри, у родители и др. с по едно пише ракия, черпят ся, целуват ся в ръка и ся прощават. Ст. Шишков, РС II, 50.