КРЪ̀СТНИЧКА ж. Умал. от кръстница. Преведи са, преклони са, мар Марийке, / че ти иде кръстничката, мар Марийке, / че ти води годеника / и ти носи бело було. Нар. пес. СбВСт, 219. Наред гледа [Никола] малки моми / .. / Не хареса бари една, / най-хареса кръстничка си, / кръстничка си, Парашкева. Нар. пес., СбВСт, 686. Девет я була булиха, / се ги и Станка съдрала. / Станкина млада кръстничка, / тя на Станка думаше: / „Станке ле, млада кумице, / девет ти була йопрощавам, / ала десето не давам.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 186.


Източник: Речник на българския език (онлайн)