КРЪСТОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който по вид, форма наподобява кръст1 (в 1 знач.); кръстовиден, кръстообразен, кръстат. Отзад черквата и от страните ѝ са гробищата, до които стърчат дебело издълбани големи кръстовати камени за паметници без никакъв надпис. СбНУ XVIII, 550. Еньо Михов си запладнил сивото стадо под оряхче столовато, кръстовато, т. е. дърво оряхово кое е било тъй гъстокитно и изглядвало като стол или като кръст. Г. С. Раковски, БС I, 163.
2. На който има кръст1 (в 4 знач.), който е свързан с кръст1 (в 4 знач.). Мойто лице, мари, продадено, / продадено, мари заложено, / за алтъни, мари, баджаклии / за грошове, мари, кръстовати. Нар. пес., СбГЯ, 157.