КРЪСТО̀ВИЩЕ1, мн. -а, ср. Място, където се пресичат, кръстосват пътища, улици и под.; кръстопът. Ивайло намали крачката и тръгна по-бавно .. Сега — накъде? Той стоеше тъкмо на едно кръстовище, дето се пресичаха две пътеки, едната отиваше надясно към пътя, другата се провираше в гъсталаците и водеше кой знае къде? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 327-328. Какво кръстовище е тая България! Минавали са и са заминавали племена и вождове! Й. Вълчев, СКН, 345. // Място, обикн. в град, където се пресичат улици и където е разрешено преминаването на пешеходци. Най-голямо желание за работа се запалваше у него тъкмо през вечерните часове, когато шумът отвън достигаше връхната си точка, а живачните лампи и светофарите на кръстовището превръщаха нощта в ден. А. Гуляшки, ДМС, 66. Пресякоха кръстовището, което намигаше с жълтата светлина на светофара. Ст. Поптонев, НСС, 146. Това беше в събота. Към един часа трамваите започнаха да минават претъпкани, а кръстовищата почерняха от народ. А. Наковски,. МПП, 175. ● Обр. В тази доста нашумяла и награждавана книга на мен малко работи ми харесват. Може би защото е кръстовище на търсения, ненамерили още своето задоволително осъществяване. П. Данчев, С, 1972, кн. 11, 167.
КРЪСТО̀ВИЩЕ2, мн -а, ср. 1. Летви, заковани на кръст, с които се притиска зеле, туршия, сирене в каца; кръстачка, кръстовка2. Той нагажда дърветата, сглобява някакви кръстовища, изправя ги, начуква в краищата им дълги пречки. Т. Влайков, Пр I, 42.
2. Воен. Част от войнишки нож между дръжката и частта, която влиза в ножницата.