КРЯ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от крякам. Чуваха се птичи гласове и крякане на жаби. Д. Фучеджиев, Р, 57. След още един час път Халачев се поспря, каза ни да поседнем малко и го почакаме. Ние веднага се отпуснахме на земята, а той, като се отдалечи на стотина крачки от нас, започна да дава парола с жабешко крякане. М. Гръбчева, ВИН, 289. Чуваше се крякане на гъски. Ст. Мокрев, ЗИ, 100. Привечер се носело хорово крякане на хиляди жаби. П. Мирчев, К, 163.