КРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; крѐкна и кря̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж издавам, надавам краткотраен крясък, кряк; крясвам. — Перушина оставя ли [животното]?— . .— Оставя, ама малко. А тъй, да я е влякло, че да видиш — ами! Крякнат кокошките и дорде излезеш, отнесе я. Ем. Станев, ЯГ, 40. Пропъшква от време на време тя и си представя как се раззаря сега, как крякват пилците по двора. Ст. Даскалов, СД, 202.
2. Изведнъж извиквам с недоволство срещу някого, нахвърлям се срещу някого; крясвам. Щом видеше по двора сина си и крякваше.