КРЯ̀КОТ, мн. няма, м. Рядко. Крякане. Отиде бай Лало в училището и взе един изхвърлак звънец. Намисли да събира кокошките, както децата.. Чуят ли звънеца, всичко бяло бяга презглава, ще речеш, че лисицата ги е погнала. Всички се прибират в двора и с крякот чакат храната. Г. Краев, СбСт, 140. Защо е тоз крякот / и викот и крякот? / Млъкнете ми дружки, / бели лебедушки! Чичо Стоян, ЧК, 29.