КРЯ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кряскам. Панчовица се уплаши и зачуди. Първи път слуша тя от Панча такова кряскат и заканване. Т. Влайков, Съч. II, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)