КРЯ̀СЪК, мн. -ци, м. 1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; кряк. Някъде в далечината се чу слаб крясък на кукумявка. П. Вежинов, ВП, 68. Под тях ревеше студеният вятър, виеха вълци, блестеше сняг, със злокобен крясък хвърчаха черни гарвани. Св. Минков, СЦ, (превод), 43. Жабешко крякане, разтревожен птици крясък, . ., пърхане, писъци, вой —всичко това постепенно се сля в общ непрекъснат шум. К, 1967, кн. 7, 17. Тръгнаха към поляната, .. Пътеката минаваше през гората. Високо из клоните се чуваха сърдитите крясъци на маймуните, които скачаха от клон на клон, от дърво на дърво. М. Марчевски, ОТ, 374.
2. Силен и остро звучащ, глас, силен, рязък вик, издаден от човек, обикн. поради някакво изживяване, чувство. Разбойниците се появявали на мръкнало край селата върху девет тънкокраки коне. Надавали войнствени крясъци посред конско цвилене и звън на подкови. Д. Вълев, Ж, 31. Луко се изсмя с убийствен крясък и като че ли му залепи плесница. Ст. Даскалов, ЕС, 66. Някъде в бъзака промъждука светулка, две момичета с крясък и смях се хвърлиха и запресягаха една през друга да я ловят. П. Тодоров, И I, 125. Понесе се напред с ужасен крясък.
3. Нещо изречено, извикано с висок, силен глас. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: „Но-ви вестни-ци Народно Величие-е е.“ Ал. Константинов, БГ, 130. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци. Ив. Вазов, Съч. X, 13,4. Висок, раздразнен говор, примесен от силни викове обикновено от много хора, събрани на едно място. Вик, крясък, олелия, протести, команда, шашки лъснали на слънцето, вълни от хора забушуваха назад-напред. Ал. Константинов, БГ, 125. А преди час-два те [псетата] ме оглушаваха още с грозния си вой, който се сливаше с познати мен крясъци из селската кръчма. . Вакханалия на малкото избрани от многото викани! О, как ми гнетяха душата тези крясъци! А. Страшимиров, А, 527. Откъм площада с викове, крясъци, ... се втурна огромна тълпа. Хр. Смирненски, Съч. III, 191. Понякога само се чуваха уединени крясъци и псувни на някои закъснели картоиграчи в някое затворено казино. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. Той [юзбашията] мина край стената с бавни, широки стъпки, влезе в помещението на войниците и се чуха там някакви крясъци — караше се той, види се. Д. Талев, И, 506-507. // Разг. Обикн. мн. Разпри, караници. В тази къща има постоянни крясъци.
5. Обикн. мн. Неодобр. Настоятелен, груб призив, убеждаване за нещо. А ученическите години на Спиридон Спасов бяха отровени с омраза и злоба. Те бяха години на страшна война, .., на истерични крясъци за нов ред. М. Марчевски, П, 137. Та как ще убиеш с крясъци един страх, който се е родил още при първия обряден танц около първия огън сред джунглата, запален от светкавиците? Л. Дилов, МСПА, 49.