КСИЛОГРА̀ФИЯ ж. 1. Печатен способ, при който образът или текстът се изрязва върху дървена плоча в обратна и изпъкнала форма; дърворезба.
2. Гравюра върху дърво. Формата, която е била изрязвана (издълбавана) на дърво (ксилография), е трябвало да се намаже с мастило посредством тампони. Ил. Рашков, ПТ, 11.
3. Отпечатък от такава гравюра. Една ксилография, която бе се намерила между книжата на Фотинова и която се смяташе за негов портрет, излезе, както предполагах, че е потрет на Доситея Обрадовича. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 672.