КСИЛОФО̀Н м. Муз. Музикален инструмент от редица дървени блокчета, разположени във форма на трапец, върху които се удря с дървени или костени палки. Ударните инструменти биват два вида: 1. С определен тон и 2. С неопределен тон. Към първата група спадат: тимпани, .., камбани, ксилофон. Св. Четриков, ОУМ, 81. Дъждецът стихва, но по-звучен става: / ту ксилофон наподобява, / ту пицикато на цигулка чуваш ти. К. Христов, ЧБ, 387.
— От гр. ксило- + φωνἡ 'звук'.