КТЍТОР м. Книж. 1. Лице, дарило собствени средства за построяване на храм, манастир или предоставило свои суми и недвижими имоти на храм или манастир. Горе, на площадката на новата манастирска кула, .., седеше Хрелъо — протосеваст и господар на Струмишката крепост, най-щедрият от всички ктитори, които старо-славната обител на рилския светец бе имала досега. П. Константинов, ПИГ, 14. Иван Грозни, ктитор на руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон“, ходатайствувал пред султана да се освободи Хилендарския манастир от данъци и налози и го взел под своя закрила. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 59-60.
2. Църковен настоятел. В голямата одая на търновския владика се бяха събрали след неделната литургия ктиторите и епитропите на църквите и крайградските манастири. Д. Рачев, СС, 9. Сам Павлович се опита да работи по своему, но поповете и църковните ктитори го гледаха накриво и понякога отказваха да му дават поръчки. В. Геновска, СГ, 62. В той монастир строго е запрещено мясоястието на калугерете от самия негов ктитор. Неофит Рилски, ОМР, 55.